Красива тайна

1

Сега като се замисля кой по дяволите реши да ме срещне с него ? Не мисля , че е съдбата , вярно е, че ме мрази , но не чак толкова , за да ме срещне с това безчувствено , красиво копеле..

Бях се забъркала в някаква долнопробна шега..

Всеки път , когато се видехме , а това се случваше винаги точно тогава, когато вече бях минала през непрестанните мисли за него , доста солидно количество алкохол , след това една тежка депресия , псувни по негов адрес и най-накрая поне за някакъв кратък момент онова чувство , което ти дава всичките всевъзможни сили , за да си сигурна , че си забравила копелето . Е , драги мои в тези моменти съдбата просто ми теглеше една майна и играта започваше отново. Изведнъж мъжът с каменно сърце , дяволите да го вземат чрез магия ли не знам или може би си удря без да иска главата някъде та амнезията му изчезва се сеща за моето съществуване.. Няколкото пъти , когато сме се виждали в сравнение с последния бледнеят..

Този път се срещнахме пред входа на висока сграда .. Докато го чаках изпуших пет цигари една след друга и изпих две бири за подкрепа. Бог ми е свидетел , че ако не бяха тези две феи- ''бирите'' щях да припадна на място от притеснение, вълнение или каквото и да е там шибано чувство. Както винаги Джулиан изглеждаше отвратително, дяволски добре. Този мъж дори и чувал да нахлузи върху себе си ще събере всички женски погледи и ще предизвика дори и тези , на които не им текат лигите .

Поех си няколко пъти въздух и с преплитане на краката започнах да ходя към него. Глупачке такава дръж се като жена. Усмихни се леко и самоуверено и недей да точиш лиги по него! И моментът настъпи .. Застанах пред него , а той ..

П.Х.

Обесеният чаршаф

Нормален работен ден , сутринта както винаги едвам си измъкнах задника от леглото , половин час гледах , като обезумяло животно , отправих няколко пикантни псувни към работното време , шефовете и естествено , за да не се чувства обидена кафеварката и нея я пратих там където слънце не изгрява. Изпих си кафето , борих се с инатестата ми коса , която беше решила да се наелектризира сякаш ще призовавам извънземните , изпуших една цигара и скочих ловко , като котка в обувките . Както винаги в 10 сутринта клиентите се припознаваха в мен за личния им психиатър и си изливаха душичките . Аз кротко кимах и се усмихвах , а под бюрото средният ми пръст ги поздравяваше най-тържествено. Погледнах часовника и видях , че е настъпил моментът на моето избавление . Време беше за обедна почивка . Изпарих се толкова бързо , че ако някой не ме познава точно в този момент може да си помисли , че аз съм направила филма „ Да изчезнеш за 60 секунди „ . Изложих се доста в ресторанта , служителките се посмяха на мой гръб но каква пък толкова . Все пак нали ядох „тиритор „ и пих „ едно 3 върху 1 „ . Върнах се на работно място с изражение на простреляно животно и отновох влязох в ролята си на психиатър . Е слава на Всевишния стана 7 часа вечерта , време за показване на среден пръст и изчезване от този ад . И както кротко си ходех към входа на блока , не знам защо , но реших да погледна към терасата си . Абе все едно имах чувстото , че някой ще ме джасне със саксия по главата за добре дошла . И така поглеждам аз и какво да видя ? Моля ви се някакъв мъжки силует с качулка седи и ме гледа от моята тераса?

- „Почакай викам да си взема едни цигари и идвам „ Ще е лъжа , ако ви кажа , че не полудях . Полудях и още как .. Започнах да обмислям ситуацията , поемах си бавно въздух , дори бях готова да накарам някой , да ми направи дишане уста в уста , за всеки случай . В крайна сметка хванах една пръчка и се затичах като рицар към апартамента . Намазах се и с кал да съм по-страшна . За секунда се замислих дали и да не разбия вратата с крак та да го стресна този непознат господин , но се отказах . Нямах излишни пари за нова врата . Прокашлях се два пъти , обявих на висок глас , че имам пръчка и не се страхувам да я използвам и нахлух в кухнята . От кухнята отидох на терасата и  от това , което видяха очите ми се разпищях , като уплашена ученичка . Страшният мъжки силует се оказа обесеният на простора чаршаф с котката оплела се в него . Е ясно ви е вече какъв срам брах пред съседите , които чули пъсъка ми , а те пък какъв смях му удариха за моя сметка .

Онзи ден срещнах дявола. Винаги съм гледала по друг начин на него отколкото останалите хора . В представите ми никога не е бил с рога и опашка , но в онзи ден .. Не очаквах да е толкова изпепеляващо красив. На вид съвсем обикновен мъж , но когато се загледах в очите му усетих как душата ми вече беше негова. Когато ме завлече в онази тъмна уличка ме прегърна така сякаш за момент се предаде пред собствените си забрани и позволи си да чувства . Беше тъмно , луната светеше някак си примамващо и той докосна за съвсем кратко устните си с моите . И тогава дявола заплака . Опря глава в краката ми и времето спря . Луната озари лицето му и черните му крила ме обгърнаха . Сърцето ми затуптя силно , едва си поемах дъх , имах чувството , че тогава тялото ми ме напусна . Останахме само аз , той и душата ми скрита в крилата му , 

Плюс няколко кафета и минус теб..
Плюс няколко цигари , но без теб .. 
Сама ги паля всичките и сама докосвам рамото си .. 
Плюс една илюзия , че те има 
цигарата допушвам и пак те няма..
Уморих се да си мой само в мислите и сънищата ми .. 
Уморих се да чакам да дойдеш при мен , а и цигарите скъпо ми излизат ..
Всяка една от тях изпушена е в твоя чест .. 
И всяка една от тях гори в твоя чест както аз горя за теб .. 
Но няма и да разбереш как по-хубава е една цигара в компанията на сърце , което тупти за теб.. И ти като мен избрал си самотата ..
И ти като мен самотен вечер пушиш последната цигара и лягаш без да чуеш думите " лека нощ " . 

Разбърквам лениво кафето , което насилствено измъкнах от малкото магазинче  в 9 сутринта  и досега в 16:32 все още стои недокоснато. . По пода  се разхождат една малка групичка от договори , от тук от там се усмихват още два , три , а за химикалките да не споделям . Офисът ми се превърна в подиум за модно ревю на самоопределили се за модели листове и химикалки.
През тези два натоварени дни нямам време да мисля за съществото , което през почти цялото време не ми излиза от главата и това е като отличен удар на билярд. Е, вечер преди да заспя мисля за него , но изгрее ли слънцето отново влизам в играта с няколко топки в правилния джоб. Вчера стана една година откакто се познаваме с този нека да го нарека красив мъж  , но идиот. Не е глупав , но или е мъж , който иска да притежава всяка жена включително и мен , но само за играчки в леглото , или просто не му е сега времето да мисля за общо бъдеще между нас двамата. Повече ме успокоява мисълта , че иска да ме има цялата , но животното мръсно все още не си е подредило живота  и го е страх да мисли за по сериозни отношения . И въпреки това си казвам , че ще го чакам да се осъзнае. Но докога ? Спомням си , че онази вечер , докато бях притисната от тялото му в прозореца на високата сграда изглеждаше доста осъзнат . Целуваше ме страстно , нахално и най-вече грубо . Аз бях тази , която се дърпаше , а точно това предизвикваше звяра в него . Още тогава , докато ме целуваше знаех , че няма да се повтори скоро . Отне му цяла една година , за да се види с мен и да ми даде няколко целувки за храна на измъчената ми душичка . Е, вярно ,този път беше щедър и получих , впитите му устни във врата ми , три доста груби дръпвания за косата ( от които се разтреперах цялата ) и ръцете му по цялото ми тяло търсещи и искащи всичко на момента . Но този момент не се слави с кой знае какво дълго преживяване . Цялото това малко представление , което ми изнесе продължи един мъчителен час в , който се борех със себе си да не си разкъсам сама дрехите и да му се отдам . Изпрати ме като джентълмен до такси , прегърна ме силно и ми заповяда задължително да му пиша като се прибера . Останах сама в таксито с разрошена коса , следи от пръстите му по врата ми и подути устни от онези зверски хапения . И в онзи момент знаех , че дори и да му пиша няма да ми отговори  и  че кой знае колко време ще му отнеме , докато се реши да се видим отново .

Истинската жена !

Тази , която носи в себе си деликатността на истинската жена знае как да се държи с един мъж. Тази , която е достатъчно самоуверена да застане пред очите на този , който желае със съвсем малко грим и леко начервени устни ! Тези жени нямат нужда от аксесоар , който да подчертае красотата им . Те много добре знаят , че широката усмивка , лекия нежен парфюм и онзи поглед съчетаващ в себе си лукава лъвица и в същото време срамежливо дете е перфектното оръжие за стреляне в сърцето на мъжа . Тези жени могат да чакат достатъчно дълго , обмислят всяка една крачка , знаят това , което привлича интереса на  тяхната мишена и когато дойде моментът , бавно дърпат спусъка и изстрелват куршума в точния момент. Една такава жена знае , че мъжа има нужда от лично пространство . Тя няма да ви засипе със съобщения , нито ще ви накара да чувате мелодията  , която ви служи за звънене на телефона . Напротив , тя ви дебне , но от далече .  Не иска да ви променя , но ако нещо във вас не и харесва няма да се колебае да ви го покаже. Тези жени са като урагана " Катрина" . Помитат всичко със себе си , но по толкова красив начин , че на вас ви харесва цялата тази заформила се вихрушка. В един момент на вас ще ви се струва , че тя е перфектна , но само след секунди , когато вече е пуснала ноктите си ще ви се иска да я убиете . Понякога нарочно ще се държи глупаво , и ще говори врели-некипели , за да ви тества до колко вие сте мъж и дали ще приемете предизвикателството . Ще се остави , да я победите , но само , за да може след това да ви отнеме победата под носа ! Защо ? - Ще се зачудите . За да извади на показ всички ваши демони. За да си напише домашното с какво точно чудовище си има работа . Тези жени ги привлича мракът във вас , демоните във вас и всичко онова , което се опитвате умело да прикриете . И когато ви съблече и се почувствате наистина гол пред нея тогава тя ще бъде ваша. Но трябва да ви е ясно , че тя не бърза ! Тръпката , преследването на плячката , гонитбата са тези неща , които я задоволяват напълно . И чак , когато вие успеете да обърнете играта и я направите ваша жертва , когато вие я привлечете във вашия капан и я накарате да подпише договора , че е победена , е тогава тя ще ви приеме за нейният съучастник в престъплението наречено любов!

Събрах смелост и му напомних за себе си . Не очаквах да отговори , а камо ли пък да ми обърне внимание , но съдбата беше на моя страна . А може би е бил дявола . Със сигурност е бил дявола , защото се почувствах странно . Едновременно щаслива и едновременно глупава. Искам да го имам , но искам и да се отдръпна . Прекалено добре неговите дяволи си играят с моите . И така , изяви желание да се видим. Той! Мъжът , който затвори всякакви врати за мен , мъжът , който не ми излиза от главата .. Но този път аз бях тази , която е променена . Аз бях тази , която беше заета и не отговаряше на секундата . Това го издразни , но и привлече. Усещах го с цялото си същество . Мама му стара . Какви ги върша ? Искам ли да видя отново онези очи , които ме преследват в съня ? Искам ли отново да се подложа на мъчението да си с него ?